1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15
16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30
31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41

Среща в Полша на 23 и 24 януари 2016 г.
Част 24

Чужди вещи (продължение)

 

Както вече бе казано, вещта принадлежи на човека и той става неин собственик само когато е заплатил за нея със собствените си пари или с труд или е дал някоя своя вещ или нещо друго в замяна, или я е получил в наследство.

В семейството въпроса за собствеността на вещите се решава различно. Зависи дали вещта е за общо потребление на всички в семейството или е за лично ползване само на някой от членовете на семейството, а също дали е купена с общи семейни пари или с лични средства на някой от членовете на семейството.

Това е много важен въпрос и затова се разглежда обстойно.

Представете си следното – единият родител има пари, а на другият и на децата им липсват такива. Този, който има, купува за всички останали на когото каквото му е нужно и това е съвсем естествено и правилно. Но ако в замяна децата само играят и учат, т.е. вършат само своите лични дела, без да полагат труд в семейството за общите дела, за благото на цялото семейство, то купените им лични вещи ще са чужди за тях и ще останат лична собственост на родителя, който им ги е купил. Същото е и при другият съпруг, ако той е без собствени средства и също е без възможност да полага труд за семейството, например ако е безработен, но за няколко дни отиде в друго жилище да се грижи за болен родител и в този момент съпругът му купи вещ за лично ползване, например четка за зъби, която му е нужна – тя ще бъде чужда вещ за този, за когото е купена и който я ползва.

Но ако този член на семейството, който има пари и купува за другите техните лични вещи, е кармично много обременен или е представител на мрежата на тъмнината, а другите в момента на закупуването им живеят без да полагат в замяна труд за благото на семейството, например да се трудят в домакинството, то когато ползват вещите, които са им купени, чрез тях ще се отнема от енергията им и тя ще отива при този, който им ги е купил и който е действителният собственик на тези вещи.

Такъв е Господният Закон. И той действа без значение дали хората го знаят или не.

Сами виждате какви поражения и какво изкривяване може да нанесе илюзията, когато децата живеят без да се трудят в семейството. Затова възпитанието на децата в труд за благото на семейството е едно от важните родителски задължения – толкова важно, колкото и задължението да отглеждат своите деца и да им купуват това, което им е нужно за тяхното израстване. А задължение на детето е да се труди в семейството и да помага на родителите, когато порасне достатъчно, за да може да го прави, дори от най-ранна възраст - разбира се, според възможностите му.

 

И вече сами разбирате важността на въпроса:

„От Господня гледна точка чия собственост са различните вещи?”

 

Вещите в семейството са две категории, които от своя страна се подразделят в зависимост от това дали са собствени или чужди:

1. вещи за общо ползване, които се делят на

вещи за общо ползване, които са обща семейна собственост;

вещи за общо ползване в дома, които са чужда собственост.

2. вещи за лична употреба, които се подразделят на:

вещи за лична употреба (за индивидуално ползване), които са лична собственост на този, който ги използва;

чужди лични вещи, т.е. вещи за лична употреба, които обаче са чужда собственост.

 

При вещите за общо ползване в семейството може да има следните хипотези относно тяхната собственост:

1. Закупените от съпрузите с общи семейни пари вещи за общо ползване или потребление в семейството са обща семейна собственост и всичко е наред.

2. Вещите за общо ползване, дадени като подарък от човек, който е извън семейния кръг, колкото и близък да е той, ако членовете на семейството са пропуснали да му се отплатят с труд или да му подарят в замяна нещо макар и съвсем дребно, т.е. да си обменят вещи като подаръци или да заплатят, макар и символична цена, то подаръкът на този човек е чужда собственост в дома. Същото е и с всички вещи за обща употреба, оказали се случайно в дома, без да се знае откъде, а също и кой е собственика им. Те също са чужди вещи в дома.

3. Закупените от единия съпруг с негови лични пари, вещи за общо ползване или потребление в семейството, стават семейна собственост само когато:

другият съпруг и децата са без собствени средства, но в замяна полагат труд за благото на семейството;

другият съпруг и децата имат собствени средства и участват в покупката на общата семейна вещ;

другият съпруг и децата купуват нещо друго за общо ползване в семейството, колкото и дребно да е то.

Най-добрият вариант е този от първа точка. Без значение кой в семейството колко пари изкарва, най-доброто е да се отделя една значителна част от приходите на тези членове на семейството, които изкарват пари, например в отделна кутия и да се знае, че парите там са общи семейни пари и се ползват за общи семейни разходи и закупуване на вещите за обща употреба и потребление.

 

По-сложно е с вещите за лично ползване на членовете на семейството – на съпрузите и техните деца. Тук също има няколко хипотези относно тяхната собственост, които определят дали тези вещи са лична собственост на притежателят им или са чужди вещи с всички произтичащи от това последствия за този, който ги използва.

Вещите за лично ползване стават лична собственост в следните 3 случая:

1. Когато членовете на семейството купуват със свои собствени средства вещите си за лично ползване, вещите са тяхна собственост и това е най-добрият вариант.

2. Личните вещи на всеки от съпрузите, които са купени или дарени от другия съпруг, когато този, на когото му се купува, полага в замяна труд за добруването на семейството и е без лични средства или без достатъчно такива, стават лична собственост на този, на когото са закупени.

3. Вещите за лично ползване на децата, които са купувани от родителите им и/или от други хора, които ги отглеждат – близки роднини, осиновители, както когато децата са малки, така и когато пораснат, ако са без възможност да си купуват каквото им е нужно със собствени пари, също са лична собственост на децата, въпреки, че им ги е купил друг – някой близък роднина, но само в случай че:

децата полагат труд за благото на семейството, когато са пораснали достатъчно, за да могат да работят и помагат на родителите си според възможностите си. Бебетата са изключение от това правило;

децата са по-малки от 28 навършени години, когато достигат пълнолетие в духовността и все още са без създадено свое семейство. А ако имат свое собствено семейство отпреди да навършат 28 години, от момента на създаване на семейството им се счита, че са навършили пълнолетие в духовността.

Такива вещи – закупени от единия съпруг на другия или от родителите на децата, когато те са без свои собствени средства за закупуването им, се считат за лична собственост на съпруга/съпругата/децата, т.е. те са лична собственост на този, за когото са били закупени, когато в замяна той се труди за общото благо на семейството. И е съвсем нормално и правилно така да бъде, тъй като и съпрузите и децата им са едно единно цяло пред Господа и са в едно общо енергийно поле и ако някой получава нещо, без да дава нещо друго в замяна, това се отразява зле на всички.

Участник 1: Следователно ако едно дете 3 месеца бива отглеждано през лятната ваканция от бабата и дядото, а през учебната година живее при родителите си, вещите, които бабата и дядото му купуват през лятото са негова лична собственост, така ли е?

Росица Авела: Да, ако се труди и им помага.

Участник 1: А подаръците за Коледа от баба му и дядо му?

Росица Авела: Те ще са чужда собственост за детето, тъй като към този момент то вече живее при родителите си и е без възможност да помага в домакинството на бабата и дядото. Но ако то или неговите родители подарят в замяна и те някакви подаръци на бабата и дядото, тогава подаръка на бабата и дядото става лична собственост за детето.

 

Вещите за лично ползване са чужда собственост в следните случаи:

1. Докато станат пълнолетни в духовността, за децата чужди вещи са:

вещите, подарявани им от други хора, извън кръга на родителите и най-близките роднини, които ги отглеждат, например на рождени дни и други празници, ако на тези хора бъде пропуснато да им се подари някаква друга вещ в замяна;

всички вещи, купувани и подарявани им и от най-близките роднини, включително родителите, с техни пари, когато децата имат свои собствени средства, с които да бъдат купени тези вещи, но те не се ползват. Този случай обхваща хипотезите, когато детето е пораснало и работи и печели много добре още преди да навърши 28 години и все още е без свое собствено семейство, а също и когато дори и да е много малко, но детето получи наследство или заплащане на своя труд като артист, певец, музикант, художник и т.н. Ако детето има свои пари (например от наследство, от снимане в киното и т.н.), добре би било родителите да му купуват личните вещи от тези пари.

2. Същото се отнася и за съпрузите – чужди вещи сред личните вещи са следните категории:

Всички вещи, подарявани или дарявани от който и да било човек извън семейството, ако за тях бъде пропуснато да се плати, да се даде нещо в замяна или да се положи някакъв труд.

Когато единият съпруг има собствени пари, а другият му купи вещ, тя също се счита за чужда, ако надареният пропусне да дари и той нещо в замяна, колкото и малко да е то.

Който и да е член на семейството, ако има собствени пари, най-доброто от Божествена гледна точка е да купува с тях вещите за свое лично ползване. А ако единият съпруг е без собствени пари, купува другият съпруг. Ако децата са без собствени пари, родителите им купуват личните вещи и те са тяхна собственост, но само ако децата също се трудят за благото на семейството, ако са пораснали достатъчно, за да могат да го правят и според възможностите си.

В миналото малките деца повече са се трудили за семейството и тогава енергията се е връщала към родителите за техните грижи и покупки. И това е правилно от Божествена гледна точка. А ако децата само стоят пред компютъра и играят игри, без да помагат и работят каквото и да е в къщи, а родителите им купуват личните вещи, тези вещи се явяват чужда собственост за детето с всички възможни вредоносни последствия за него или за родителя, който му ги е купил, в зависимост от това кой от тях на коя енергийна мрежа е представител.

 

Участник 2: В Полша има традиция на децата да се дават дрехи, носени от други, по-големи вече деца. Донасят ги лели, съседи, бабите. Моята тъща например получава безплатно дрехи от хората, при които работи. Какво е нужно да се направи в този случай?

Росица Авела: Да бъдат почерпени. Например може да се даде един шоколад и да се каже – „Много благодаря за тези дрехи”. Това е най-правилното в случая. Да се вземат дрехите и да се даде нещо в замяна. А за вещите, които сте получили до този момент, също може сега да дадете някакво угощение.

Участник 2: Има и посредник – моята тъща.

Росица Авела: Правилно, нея също е нужно да почерпите, понеже и тя помага. Вещите, които са й дадени, са чужди и за нея, но тя като ги носи на децата, сигурно нещо благопожелава, така че за да се случат на децата ви всички тези добри пожелания, е добре и тя да бъде угостена.

Участник 2: Прекрасно, а аз тъкмо си мислех, че трябва всичко да продаваме и да купуваме нови.

Росица Авела: Има 3 начина, за да стане една чужда за човека вещ, негова собствена, като се изключат вещите, чиято собственост се придобива по наследство: – като я купи, като я заработи със собствен труд и като я замени с нещо негово – с каквато и да е вещ или вещи, включително и храна.

В тези времена обаче има едно „но”: Всичко гореказано е истинно, но има една важна подробност – ако някои или всички в семейството, което дава вещи от техните деца на нечии други, са изгубили своята чистота, тогава угощението е безпредметно, понеже вещите дори и да станат техни след почерпката, си остават силно вредоносни. В този случай всичко получено от тях е нужно да бъде продадено.

 

Следва продължение.

© Росица Авела

към Срещи


ЕДИНЕНИЕ
www.edinenie-vsemirno.net